Има две неща на този свят, които безотказно ме просълзяват- самолет на Ер Франс заминаващ за Париж и миризмата на чисто нов бял сняг.
Аз, на три питиета

          Винаги съм си мислел , вероятно в голяма заблуда, че имам богато въображение. Понякога ми се струва, че на две годишна възраст вече съм си представял колко е голям света и не съм можел да разбера защо сестра ми не иска да тегли шейната , в която аз се возя като важен пътник, докато стигнем „някъде другаде“. Снегът е два метра висок и някой е прокопал тунел специално за моята шейна със сестра ми впрегната отпред. От моя гледна точка бял светъл тунел, водещ към бъдещето. Гледната точка е ниска, защото аз съм само на две години, увит като пашкул, лежа на шейната и се опитвам да видя какво има в края на тунела. Нищо не виждам, защото сестра ми хем тегли шейната – благодаря много, хем ми пречи да виждам, но със сигурност усещам миризмата на снега. И чувам стъпките и' – хрт, хрт, хрт....И тя ме тегли докато стигнем... в Париж.

          Не е възможно на две годишна възраст да съм си представял Париж. Чак пък такова въображение ...Най-вероятно съм си представял голяма бяла гърда, от която да суча. Благодаря ти мамо и прости ми. 

            

         Веднъж, като пораснах, ми дадоха да карам една моторна шейна във Финландия и ми се стори, че ако карам достатъчно бързо, ще стигна в Париж за вечеря. Спря ме Балтийското море, което беше твърде мокро. Знам. На мен все нещо ми пречи. Сетра ми пред шейната, ниската гледна точка, студената вода. Човек винаги може да намери оправдание за невъзможността си да стигне до Париж.

         А един друг път, много преди да ми дадат моторната шейна, отидох да гледам самолетите на летище София. Тогава човек можеше да се качи на терасата на летището, да си купи кафе и да се прави, че заминава „за някъде“ . Не е било през зимата, защото си спомням, че самолета на Ер Франс се виждаше много ясно. Беше чисто бял и ако е било през зимата как съм щял да го виждам? Самолетът отвиваше в Париж и се казаваше Каравел. По-красиво нещо не бях виждал преди. Понякога си мисля, че не съм виждал и от тогава. След малко едни много елегантни хора се качиха на Каравела, някой затвори вратата, някой дръпна стълбата. Каравелът баавно се понесе към пистата и замина за Париж. Душата ми се отлепи от тялото и полетя след него. Изглежда че силната струя горещ въздух от двигателите я възпряха да стигне до край, защото след малко се върна при мен и беше много запъхтяна. 

         В Париж аз отидох банално. С четвъртата си съпруга. Там срещнахме втория и' съпруг и новата му жена, която се казваше също като моята четвърта. Бяхме много цивилизовани. Пихме блудкаво вино. Снимахме се на стълбите на някаква много известна катедрала. Не се качихме на Айфеловата кула. 

          Детето в шейната, надзъртащо да види края на снежния тунел, така и не е ходило все още в Париж.