И АЗ ДА КАЖА НЕЩО ЗА ЧАЛГАТА

Темта се обсъжда постоянно. Може би вече е казано всичко, което би могло да се каже.
Въпреки това,
Чалгата продължава да съществува. Но и класическата музика продължава да съществува. Дори Лили Иванова продължава да съществува.
Аз харесвам ирландски и шотландски инди-банди. Следва ли от това, че трябва да вкарат Азис и Петранка ( примерно) в затвора, за да ги накарат да замлъкнат. Не, не следва. Тоя номер сме го играли - вкарваха хора в затвора за слушане на Ролинг Стоунз, забраняваха "Битълсите" с решения на Политбюро. Нищо не постигнаха. Колкото повече забраняваха, толкова повече слушахме.
Казах ли, че не храесвам чалга? И Риана не харесвам особено. Никога не съм слушал Мадона съзнателно. Да напиша плакат с искане за тяхното окончателно премахване от ефира?
А, трябва да добавя и един плакат с искане за забрана на всички черни, тлъсти, гадни рапъри дето все искат задниците на мацките да се друсат. Shake it , baby, shake, shake, shake.
Shure. Това е много по-смислено и велико от Азис. Същото е, мен ако ме питате. По- добро технически, по естествено може би, но същия смисъл. Същата публика. Същата нужда на някаква част от хората.
Предполагам, искам да кажа, че Чалгата съществува не защото някой от министерството на културата я субсидира, а защото част от хората в БГ я искат, харесват  и я дънят на макс независимо от това какво ми харесва на мене.
Фактът че по-голяма част от обществото в България предпочита Чалга  пред Джаз или Блуз е може би показателен за така нареченото "Средно Ниво на Култура в България". Отново доста относително заключение. Едва ли болшинството немци слушат само Вагнер. Пуснете си някоя забавна немска станция и вижте огромните салони, клатещи се ляво - дясно в ритъма на някаква немска частушка, тип айларипи...
Масите навсякъде по света имат нужда от своята Масова Култура и винаги се намира някой да задоволи тази нужда. Ако няма кой на местно ниво - внася се отвън.
Общо взето - според мен- каквито масите - такава и Чалгата.
Докато има маси хора в тоя смисъл- ще има някаква форма на Чалга.
Всеки има право да харесва или да не харесва, но от къде накъде ще иска да се премахва или забранява.....Как ще се почувства, ако утре Цар Киро стане министър на културата ( предвид някои събития напоследък това не е чак толкова невъзможно) и поиска забрана на Моцарт и Ибсен. Който слуша Моцарт - у кариерата да чука камъни ... Тъпо. Не става.

Нещо такова си мисля и разбира се си давам сметка, че трябва да си изясним понятията за интелигенция, интелект, интелектуален елит, вкус, елитарен вкус и масов вкус, кич.

Но и трябва да се успокоим малко. Всичко е вече един голям мол - а в големия мол съжителстват мирно всякякви противоречиви неща. Който, като мен, не обича молове, пазарува в кварталното магазинче за стари плочи и се кефи на първото издание на The Wall.

И не забравя да си купи билет за концерта на Марк Кнопфлер!!! 29 Април НДК!

A vision of the future from Bulgaria

13 годишната Марина Колева печели наградата на БиБиСи за 50 секундна анимация на тема: Бъдещето на света.

http://www.bbc.co.uk/news/world-21882897

Има две неща на този свят, които безотказно ме просълзяват- самолет на Ер Франс заминаващ за Париж и миризмата на чисто нов бял сняг.
Аз, на три питиета

          Винаги съм си мислел , вероятно в голяма заблуда, че имам богато въображение. Понякога ми се струва, че на две годишна възраст вече съм си представял колко е голям света и не съм можел да разбера защо сестра ми не иска да тегли шейната , в която аз се возя като важен пътник, докато стигнем „някъде другаде“. Снегът е два метра висок и някой е прокопал тунел специално за моята шейна със сестра ми впрегната отпред. От моя гледна точка бял светъл тунел, водещ към бъдещето. Гледната точка е ниска, защото аз съм само на две години, увит като пашкул, лежа на шейната и се опитвам да видя какво има в края на тунела. Нищо не виждам, защото сестра ми хем тегли шейната – благодаря много, хем ми пречи да виждам, но със сигурност усещам миризмата на снега. И чувам стъпките и' – хрт, хрт, хрт....И тя ме тегли докато стигнем... в Париж.

          Не е възможно на две годишна възраст да съм си представял Париж. Чак пък такова въображение ...Най-вероятно съм си представял голяма бяла гърда, от която да суча. Благодаря ти мамо и прости ми. 

            

         Веднъж, като пораснах, ми дадоха да карам една моторна шейна във Финландия и ми се стори, че ако карам достатъчно бързо, ще стигна в Париж за вечеря. Спря ме Балтийското море, което беше твърде мокро. Знам. На мен все нещо ми пречи. Сетра ми пред шейната, ниската гледна точка, студената вода. Човек винаги може да намери оправдание за невъзможността си да стигне до Париж.

         А един друг път, много преди да ми дадат моторната шейна, отидох да гледам самолетите на летище София. Тогава човек можеше да се качи на терасата на летището, да си купи кафе и да се прави, че заминава „за някъде“ . Не е било през зимата, защото си спомням, че самолета на Ер Франс се виждаше много ясно. Беше чисто бял и ако е било през зимата как съм щял да го виждам? Самолетът отвиваше в Париж и се казаваше Каравел. По-красиво нещо не бях виждал преди. Понякога си мисля, че не съм виждал и от тогава. След малко едни много елегантни хора се качиха на Каравела, някой затвори вратата, някой дръпна стълбата. Каравелът баавно се понесе към пистата и замина за Париж. Душата ми се отлепи от тялото и полетя след него. Изглежда че силната струя горещ въздух от двигателите я възпряха да стигне до край, защото след малко се върна при мен и беше много запъхтяна. 

         В Париж аз отидох банално. С четвъртата си съпруга. Там срещнахме втория и' съпруг и новата му жена, която се казваше също като моята четвърта. Бяхме много цивилизовани. Пихме блудкаво вино. Снимахме се на стълбите на някаква много известна катедрала. Не се качихме на Айфеловата кула. 

          Детето в шейната, надзъртащо да види края на снежния тунел, така и не е ходило все още в Париж.