ПУШЕНЕТО

Войнствуващите пушачи знаят много добре, че пушенето е вредно за тях и за околните.Но не искат да загубят нещо, което смятат едва ли не за единствения "кеф" в живота си. " Едно удоволствие ми остана - да пуша и да пия; и него искат да ми вземат." За повечето "пия-пуша" е едно общо "удоволствие" Не става за комбинацията боза- пасти- пушене, а за алкохол-цигари. Именно употребата на алкохол е това, което интересува кръчмарите. Акцизът от алкохола е това, което интересува държавата. Ако само пушенето/пиенето са удоволствията "останали" ни, то кои са другите дето някой ни ги е "взел"? Проблемът не е само в наличието или липсата на воля. Според мен става дума за много по-сложна психология. Става дума за липса на усещане за "смисъл на живота", за тези хора собственото здраве е отвлечено или ненужно понятие - "гробищата са пълни с непушачи" - чували сте го нали? Нихилизъм? Свръх-егоизъм? Социопатия? Липса на сериозна житейска философия. Къде е църквата в тази битка? Те изказаха ли се или не. Сигурно съм пропуснал. Колко от митрополитите пушат и пият "като за последно". Думите които продължават да ми се въртят в главата са ЕГОИЗЪМ, НИХИЛИЗЪМ, СОЦИОПАТИЯ.